Aug 14, 2022, 1:53 PM

Гласът, който иска да излезе

  Poetry » Other
1.1K 0 0

Светлините, ослепяващо неонови,

превръщат ти се в новите окови;

форми преди очите неспокойни,

превръщат се в крилати еднорози.

 

Белият прах, останал около носа ти,

подсказва за белята, която предстои ти,

защото така и на по-добро не се научи

и чуваш го дявола как в ушите ти започва да бучи:

 

„Аз съм твоят крал,

твоят президент,

владея те цял,

мой си дисидент.“

 

Песента се лее без почивка,

докато опитваш се да влезеш в битка

с асфалта, който смее ти се гръмогласно

на опитите да задържиш равновесието си, моряко.

 

Тази вечер разговорът ти най-интелигентен

ще бъде само с на дървото падналия кестен,

защото пред очите ти няма да има друго,

което да задоволи интереса ти към нещо щуро.

 

Хилиш си се тихо,

после плачеш криво,

плашиш детето наблизо,

мисли те за психо, чико.

 

Знам, че те боли и че искаш да избягаш

от Ксанакса в лявата ръка, към който все посягаш,

с водката в дясната, ръкомахаш неразбран,

душата ти вече черна е като катран.

 

Но това чувство на абсолютна разруха,

няма да си отиде със заблудата бяла и суха,

а напротив, омразата и ядът в сърцето,

ще заменят завинаги щастието в битието.

 

Аз съм твоя глас разумен,

твоят ангел, господар заключен.

Отвори ми само за миг вратата

и нека заедно се справим със белята.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вая ВИ All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...