Гласът на сърцето
998
0
4
Когато утеха не намеря
от приятели добри
и сърцето ми тревожно бие
като разбудена камбана,
грабвам листа снежнобял
и сред много думи -
търся приказни светове,
скитам волна в света на мечтите
и бродя през света без виза –
запалила факела на надеждата.
Нямам таланта на велика поетеса,
но думите сами напират в мен
и раждат се върху девствения лист -
прости като мен
и малко тъжни като мен,
макар и не гениални,
дори едва ли са добри,
но носят желана утеха
на моето странно сърце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сара Все права защищены
