Sara-H (Сара)
15 35
11.09.2011 г., 23:58 ч.

Гласът на сърцето 

  Поезия » Друга
791 0 4

Когато утеха не намеря

от приятели добри

и сърцето ми тревожно бие

като разбудена камбана,

грабвам листа снежнобял 

и сред много думи -

търся приказни светове,

скитам волна в света на мечтите 

и бродя през света без виза –

запалила факела на надеждата.

Нямам таланта на велика поетеса,

но думите сами напират в мен

и раждат се върху девствения лист -

прости като мен 

и малко тъжни като мен,

макар и не гениални,

дори едва ли са добри,

но носят желана утеха

на моето странно сърце.

© Сара Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря и на теб Вилдан! Опитвам се да го слушам, а когато го правя сядам и пиша. Не знам дали имам талант, но се чувствам добре, след като напиша това, което се върти в мислите ми.
  • Чистосърдечно си го написала! Слушай гласа на сърцето си!
  • Много ви благодаря за подкрепата!
  • Хубаво откровение! Продължавай да пишеш, когато имаш нужда да споделиш. Ние сме твоите слушатели-читатели.
Предложения
: ??:??