Гласът на сърцето
995
0
4
Когато утеха не намеря
от приятели добри
и сърцето ми тревожно бие
като разбудена камбана,
грабвам листа снежнобял
и сред много думи -
търся приказни светове,
скитам волна в света на мечтите
и бродя през света без виза –
запалила факела на надеждата.
Нямам таланта на велика поетеса,
но думите сами напират в мен
и раждат се върху девствения лист -
прости като мен
и малко тъжни като мен,
макар и не гениални,
дори едва ли са добри,
но носят желана утеха
на моето странно сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сара Всички права запазени
