Гледам те...
Гледам те! Но не заради тебе.
Гледам те, но не както сега,
а както вятърът, когато тръгнал бе
да дири себе си в листа.
Гледам те! Но не както другите.
Виждам те, но не като жена,
а като пожар, блеснал насред нивите -
и не за миг красив, и не за два.
Гледам те! Тъй дълго аз гледам те,
гледам те с поглед неразбран.
Очите ми шепнат в очите ти:
"Накъде си? Вземи и мен натам!"
Гледам те! И сякаш виждам себе си.
Гледам те, но не както сега,
а както просякът, когато втренчва се
във някоя витрина под дъжда.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александър Тодоров Все права защищены
