24 февр. 2007 г., 13:02

ГЛУХ

1.1K 0 0
Ако не можеш да чуеш
как птиците пеят,
ако не можеш да литнеш
със тяхната песен на юг,
ако не можеш сърцето си
ти да накараш
със тях да запее
на глухата мъка напук,
то заслужаваш ли
въобще да живееш,
щом от най-глухия
ти си по-глух?

Ако не можеш в душата си
пролетта да посрещнеш със песен,
да приютиш със усмивка
във себе си топлото слънце,
то кой ще те чака тогава освен
мрачният, глухият студ?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Пенева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....