24 февр. 2007 г., 13:02

ГЛУХ

1.1K 0 0
Ако не можеш да чуеш
как птиците пеят,
ако не можеш да литнеш
със тяхната песен на юг,
ако не можеш сърцето си
ти да накараш
със тях да запее
на глухата мъка напук,
то заслужаваш ли
въобще да живееш,
щом от най-глухия
ти си по-глух?

Ако не можеш в душата си
пролетта да посрещнеш със песен,
да приютиш със усмивка
във себе си топлото слънце,
то кой ще те чака тогава освен
мрачният, глухият студ?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Пенева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...