24 февр. 2007 г., 13:02

ГЛУХ

1.1K 0 0
Ако не можеш да чуеш
как птиците пеят,
ако не можеш да литнеш
със тяхната песен на юг,
ако не можеш сърцето си
ти да накараш
със тях да запее
на глухата мъка напук,
то заслужаваш ли
въобще да живееш,
щом от най-глухия
ти си по-глух?

Ако не можеш в душата си
пролетта да посрещнеш със песен,
да приютиш със усмивка
във себе си топлото слънце,
то кой ще те чака тогава освен
мрачният, глухият студ?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Пенева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...