Feb 24, 2007, 1:02 PM

ГЛУХ

  Poetry
1.1K 0 0
Ако не можеш да чуеш
как птиците пеят,
ако не можеш да литнеш
със тяхната песен на юг,
ако не можеш сърцето си
ти да накараш
със тях да запее
на глухата мъка напук,
то заслужаваш ли
въобще да живееш,
щом от най-глухия
ти си по-глух?

Ако не можеш в душата си
пролетта да посрещнеш със песен,
да приютиш със усмивка
във себе си топлото слънце,
то кой ще те чака тогава освен
мрачният, глухият студ?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Пенева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...