Животът тъй несправедлив е, споменът щастлив - жадуван блян в реалността. Мечтаеш, страдаш и живееш, крепен от спомена щастлив - загубен толкова невъзвратимо, но и толкова красив. Живееш, радваш се, а после - по-силна болка те обзема. А питаш се: "Защо?" Сънуваш бленувания спомен вече сив. Надяваш се, мечтаеш, не вярваш в справедливостта и Бог, а всяко болезнено завръщане, бленуване и радост превръщат спомена в жесток.
Мечтата ти убита е, споменът - забравен, а ти се рееш в безпътица, невярващ. Безпомощно и безполезно само наблюдаваш как един човешки свят смирено гасне, изтичат дните ти, умираш преди да си живял, кърви душата ти да виждаш как никога не би желал:
Да видиш, но виждаш. Да чувстваш, но чувстваш. Да страдаш, но страдаш. Да се молиш никога да не запомниш как пламват и умират човешките сърца.
А молиш се, но няма на кого. А плачеш, но няма за какво.
Ридаеш, но воплите са глухи.
Самотен и безпомощен умираш, светът отнел ти е живота, а ти отнемаш своя блян.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Споменът...