23 февр. 2010 г., 20:11

Глупачка

1.3K 1 8

 

 

 

ГЛУПАЧКА

 

Седим със теб и ти във упор

от близо час ми разясняваш,

че „доброта“ и „пълна глупост“

едно и също означават…

 

Кафето пия търпеливо,

ала си мисля: “Що не ставам?

Нали си знам: дорде съм жива

глупачка искам да остана!"

 

                                       Мадрид, 2003 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Божилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Бих казала, дано станем повече "глупаци" на този свят, че да го променим към по-добро! Поздравления за произведението и мисленето ти!
  • Добро утро, мила Петя!В първия момент реагирам на настроението - става ми тъжно - след това се връщам да прочета и оценя творбата!Така става винаги когато съм на гости на някого,когото чувствам като приятел!Хубав ден в Мадрид!!!И всичко да ти е на шест днес!!!
  • Поздравявам те за избора Петя, личи ти! Незнам с кой си седяла, но заглавието приляга на него! Кратко, но изпълнено с духовитост! Поздрав
  • Ех, тази доброта, все по-рядко се срещаме с нея... Дано стават все повече "глупаците", които я ценят! Поздрав!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...