Глупак
ГЛУПАК
Преживях те! И времето е хубаво.
Отново синьо е над мен.
Сега се чувствам някак глупаво,
че някога съм бил във твоя плен.
Че глупаво съм те обичал,
че с глупави прегръдки те покрих,
че с глупави целувки те обсипах,
че с глупава любов аз те дарих.
Че глупаво до болка съм ти вярвал,
че глупаво във тебе се кълнях.
Аз глупаво, любима, те обичах.
Аз глупаво превръщах се във прах.
Аз глупаво не забелязвах
досада в твоите очи.
Аз глупаво, любима, се надявах
за глупак да не ме вземеш ти.
И глупаво те умолявах
във мислите си - да си с мен.
И глупаво аз не долавях,
че ти отдавна си без мен...
Преживях те! И времето е хубаво.
Кокичето донесе пролетта.
Сега се чувствам някак глупаво,
че аз глупак ще си умра.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емил Стоянов Все права защищены
