rudin (Иван Христов)
858 1444
28 янв. 2013 г., 06:27  

Гневът на боговете 

  Поэзия » Философская
2047 0 13

 

 

Когато Бог, когато Бог,

разсърден, бъчви затъркаля

и от небесния чертог

излее с кофи свойта ярост,

 

в стени от дъжд, в стени от дъжд,

върху страдалното ни пипе

навярно иска отведнъж

да ни накаже и съсипе.

 

За сторен грях, за сторен грях,

земята своя да залее

и сред настъпилия крах

избраните да оцелеят.

 

Когато тук, когато тук

водата шумно се оттегли

и грейне слънцето, напук

на предсказанията черни,

 

над земен рай, над земен рай,

Бог тънки мрежи ще замята

повторно с Ева и Адам

под ябълката със змията.

 

И пак от грях, и пак от грях

човечеството ще възкръсне.

Забравило то що е страх,

ще се множи със памет къса.

 

И все така, и все така

със повтаряемост циклична

върху главите ни река

Бог ще излива и пречиства.

 

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??