Гневът на боговете
Когато Бог, когато Бог,
разсърден, бъчви затъркаля
и от небесния чертог
излее с кофи свойта ярост,
в стени от дъжд, в стени от дъжд,
върху страдалното ни пипе
навярно иска отведнъж
да ни накаже и съсипе.
За сторен грях, за сторен грях,
земята своя да залее
и сред настъпилия крах
избраните да оцелеят.
Когато тук, когато тук
водата шумно се оттегли
и грейне слънцето, напук
на предсказанията черни,
над земен рай, над земен рай,
Бог тънки мрежи ще замята
повторно с Ева и Адам
под ябълката със змията.
И пак от грях, и пак от грях
човечеството ще възкръсне.
Забравило то що е страх,
ще се множи със памет къса.
И все така, и все така
със повтаряемост циклична
върху главите ни река
Бог ще излива и пречиства.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Христов Todos los derechos reservados
