pastirkanaswetulki (Мария Панайотова) pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
137 961
9 апр. 2020 г., 17:06

Гневът на морето

954 3 11

Морето, разгневено на луната,

вълна издигна, в пазви да я скрие.

Понякога, забравили съдбата си,

с недостижимото се мерим ние.

 

1985

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Може би от завист, че тя е чак там, горе, а то - долу, макар че като величини сами по себе си са несравними. Нима и с хората не се случва това, Райне?
    И дано маистина "достижимото да е в чувствените ни думички", така хубаво си го казала! ❤️
  • RainaVakova
    RainaVakova
    В противоречие ми е гневът и желанието в пазва да я скрие, но ме замисли , миличка...май наистина в най-големите си страсти се гневим и от обич:“ Благодаря ти за този размисъл. Достижимото да е в чувствените ни думички!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    Излъчваш обич, дори и само изписвайки името ми, Цвети!
    Прегръщам деня ти с надежда да стане по-слънчев!🌻 ❤️🌻
  • ЦвететоБ (Цветето Б.)
    ЦвететоБ (Цветето Б.)
    Мари❤️🌹!
  • pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    То е от един цикъл с еднокуплетни стихотворения, Краси, макар че мога да помисля и за продължение.
    Благодаря ти и хубав ден, мила!🍀

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0