Гневът на морето

Поэзия » Философская

958 3 11

Морето, разгневено на луната,

вълна издигна, в пазви да я скрие.

Понякога, забравили съдбата си,

с недостижимото се мерим ние.

1985

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Може би от завист, че тя е чак там, горе, а то - долу, макар че като величини сами по себе си са несравними. Нима и с хората не се случва това, Райне?
И дано маистина "достижимото да е в чувствените ни думички", така хубаво си го казала! ❤️

2020-04-10T12:09:58+03:00
RainaVakova

В противоречие ми е гневът и желанието в пазва да я скрие, но ме замисли , миличка...май наистина в най-големите си страсти се гневим и от обич:“ Благодаря ти за този размисъл. Достижимото да е в чувствените ни думички!

2020-04-10T10:57:21+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Излъчваш обич, дори и само изписвайки името ми, Цвети!
Прегръщам деня ти с надежда да стане по-слънчев!🌻 ❤️🌻

2020-04-10T09:09:22+03:00
ЦвететоБ (Цветето Б.)

Мари❤️🌹!

2020-04-10T08:59:25+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

То е от един цикъл с еднокуплетни стихотворения, Краси, макар че мога да помисля и за продължение.
Благодаря ти и хубав ден, мила!🍀

2020-04-10T07:27:24+03:00