Гневът на морето
Морето, разгневено на луната,
вълна издигна, в пазви да я скрие.
Понякога, забравили съдбата си,
с недостижимото се мерим ние.
1985
© Мария Панайотова All rights reserved.
Apr 9, 2020, 5:06 PM
Comments
Comments
-
Може би от завист, че тя е чак там, горе, а то - долу, макар че като величини сами по себе си са несравними. Нима и с хората не се случва това, Райне?
И дано маистина "достижимото да е в чувствените ни думички", така хубаво си го казала! ❤️ -
В противоречие ми е гневът и желанието в пазва да я скрие, но ме замисли , миличка...май наистина в най-големите си страсти се гневим и от обич:“ Благодаря ти за този размисъл. Достижимото да е в чувствените ни думички! -
Излъчваш обич, дори и само изписвайки името ми, Цвети!
Прегръщам деня ти с надежда да стане по-слънчев!🌻 ❤️🌻 -
-
То е от един цикъл с еднокуплетни стихотворения, Краси, макар че мога да помисля и за продължение.
Благодаря ти и хубав ден, мила!🍀
Editor's choice
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Кръчма за самотници 🇧🇬
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Мъжко хоро 🇧🇬
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
