9.04.2020 г., 17:06

Гневът на морето

950 3 11

Морето, разгневено на луната,

вълна издигна, в пазви да я скрие.

Понякога, забравили съдбата си,

с недостижимото се мерим ние.

 

1985

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Може би от завист, че тя е чак там, горе, а то - долу, макар че като величини сами по себе си са несравними. Нима и с хората не се случва това, Райне?
    И дано маистина "достижимото да е в чувствените ни думички", така хубаво си го казала! ❤️
  • В противоречие ми е гневът и желанието в пазва да я скрие, но ме замисли , миличка...май наистина в най-големите си страсти се гневим и от обич:“ Благодаря ти за този размисъл. Достижимото да е в чувствените ни думички!
  • Излъчваш обич, дори и само изписвайки името ми, Цвети!
    Прегръщам деня ти с надежда да стане по-слънчев!🌻 ❤️🌻
  • Мари❤️🌹!
  • То е от един цикъл с еднокуплетни стихотворения, Краси, макар че мога да помисля и за продължение.
    Благодаря ти и хубав ден, мила!🍀

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...