Гневът в мен
Седя пред боксовата круша,
но само твоето лице съзирам.
Милея чувствата да потуша
и образа ти само да презирам,
но щом погледна в твоите очи
сърцето ми започва яростно да тупти,
защото знам, че нея ти обичаш;
о, как безмилостно надеждите разби.
Седя пред боксовата круша,
но само твоето лице съзирам
и зная, че не бива, но искрено желая
болката си да ти покажа,
хубаво да те накажа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивета Ценкова Все права защищены
