Седя пред боксовата круша,
но само твоето лице съзирам.
Милея чувствата да потуша
и образа ти само да презирам,
но щом погледна в твоите очи
сърцето ми започва яростно да тупти,
защото знам, че нея ти обичаш;
о, как безмилостно надеждите разби.
Седя пред боксовата круша,
но само твоето лице съзирам
и зная, че не бива, но искрено желая
болката си да ти покажа,
хубаво да те накажа.
© Ивета Ценкова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
