Jan 15, 2011, 7:19 PM

Гневът в мен

  Poetry » Other
801 0 2

Седя пред боксовата круша,

но само твоето лице съзирам.

Милея чувствата да потуша

и образа ти само да презирам,

но щом погледна в твоите очи

сърцето ми започва яростно да тупти,

защото знам, че нея ти обичаш;

о, как безмилостно надеждите разби.

Седя пред боксовата круша,

но само твоето лице съзирам

и зная, че не бива, но искрено желая

болката си да ти покажа,

хубаво да те накажа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивета Ценкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....