Дъждът ги събра – бели гълъби
под тихия купол на храма.
Отронени, влюбени жълъди,
прегърнати в нежната гама.
Падна нощ на едри сиви капки,
трепна леко женското крилце,
и отпусна меки, крехки клепки,
и зарови в гълъба лице.
Вятърът наддаде хищен вой
във върха на кръста, гдето
лунният надвесен часовой
хвърля поглед от небето. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация