Дъждът ги събра – бели гълъби
под тихия купол на храма.
Отронени, влюбени жълъди,
прегърнати в нежната гама.
Падна нощ на едри сиви капки,
трепна леко женското крилце,
и отпусна меки, крехки клепки,
и зарови в гълъба лице.
Вятърът наддаде хищен вой
във върха на кръста, гдето
лунният надвесен часовой
хвърля поглед от небето. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up