Ние сме родени сами,

                 ние живеем сами,

                ние умираме сами... 

                              Орсън Уелс

За пореден ден седя,
чудя се дали има смисъл.
Един ден ще умра,
безполезна всяка мисъл.
Не виждам тъмнина.
Не виждам светлина.
 
Дърво здраво и красиво
с плод грозен и червив.
Няма плът, храна и пиво,
няма разврат безочлив,
който да е лек 
за плода развален и мек.

Бъдеще повтаряно
отпред очаква ме ясно,
тяло от порив изгаряно
за нещо ново и прясно,
но то ще трае за миг
и ще е поредния трик.

Виждам напред едно
дали семейство, ил' пари
в дълбоко заровено легло
след края на мойте дни.
Независимо дали славен
след време ще съм забравен.