20.11.2020 г., 10:15

Гния

599 0 0

                  Ние сме родени сами,

                 ние живеем сами,

                ние умираме сами... 

                              Орсън Уелс

 

За пореден ден седя,
чудя се дали има смисъл.
Един ден ще умра,
безполезна всяка мисъл.
Не виждам тъмнина.
Не виждам светлина.
 
Дърво здраво и красиво
с плод грозен и червив.
Няма плът, храна и пиво,
няма разврат безочлив,
който да е лек 
за плода развален и мек.

 

Бъдеще повтаряно
отпред очаква ме ясно,
тяло от порив изгаряно
за нещо ново и прясно,
но то ще трае за миг
и ще е поредния трик.

 

Виждам напред едно
дали семейство, ил' пари
в дълбоко заровено легло
след края на мойте дни.
Независимо дали славен
след време ще съм забравен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Angel Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...