14 нояб. 2008 г., 23:06

Гняв 

  Поэзия
1602 0 29
Събира се по капка. И горчи.
Със черна жлъч се втурва по кръвта ми.
Препълва ме, клокочи и кипи!
От мен прелива в кървави салкъми.
От кожата ми шипове растат.
Под пластове морал съм ги потискал.
Проправя си през костите ми път,
изплува същността ми животинска.
Да можех да я впрегна! Но уви -
не се дресира лесно тази сила.
Способна е да срутва планини,
но всъщност само мен е наранила. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайло Динков Все права защищены

Предложения
: ??:??