Гняв
Събира се по капка. И горчи.
Със черна жлъч се втурва по кръвта ми.
Препълва ме, клокочи и кипи!
От мен прелива в кървави салкъми.
От кожата ми шипове растат.
Под пластове морал съм ги потискал.
Проправя си през костите ми път,
изплува същността ми животинска.
Да можех да я впрегна! Но уви -
не се дресира лесно тази сила.
Способна е да срутва планини,
но всъщност само мен е наранила.
И вече не приличам на човек.
Стоя озъбен, в сгърчена осанка
пред своя враг. Но аз съм прав навек!...
А всъщност виждам в него свойта сянка.
© Ивайло Динков All rights reserved.
