Harlequin (Ивайло Динков)
49 1063
Nov 14, 2008, 11:06 PM

Гняв 

  Poetry
1553 0 29
 

Събира се по капка. И горчи.

Със черна жлъч се втурва по кръвта ми.

Препълва ме, клокочи и кипи!

От мен прелива в кървави салкъми.

 

От кожата ми шипове растат.

Под пластове морал съм ги потискал.

Проправя си през костите ми път,

изплува същността ми животинска.

 

Да можех да я впрегна! Но уви -

не се дресира лесно тази сила.

Способна е да срутва планини,

но всъщност само мен е наранила.

 

И вече не приличам на човек.

Стоя озъбен, в сгърчена осанка

пред своя враг. Но аз съм прав навек!...

А всъщност виждам в него свойта сянка.

 

© Ивайло Динков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Велико е човек прекланям ти се!!!
  • !!!!
    Много добре си го описал Гнева!
    Поздрави!
    ...И дано овладееш стихията!
  • Възхищение - поздрави!!!
  • Великолепно!Силата,бушуваща в теб, прави и поезията ти несравнима!
  • "Не се дресира лесно тази сила"
    Уви, така е, но все пак опитай

    Аплодисменти за стиха!
  • Страхотно!Другото Аз,част от нашата двойнственост!
  • не се дресира лесно тази сила.


    !!!*
  • Радвам се, че сте тук
  • Нямам думи!!! Толкова истинско...толкова тъжно...
  • Пак се върнах и май няма да ми е за последно Прочетох го на съпруга си и той ме помоли да му го разпечатам. Просто темата е болезнено актуална...
    "Направи си сам" казваш... Ами ще се постарая. Най-много да се получи нещо в мерена реч

    Поздрави. Ама мно`о яки
  • Хубав е! Реших да те почерпя с моят "гневен" стих
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=56615

  • "не се дресира лесно тази сила."

    Поздрав и от мен!




  • Заряд и сила за преодоляване -щом го можеш -иначе рядко се случва...
    Харесах!
  • прекрасна поезия Иво !
    искрени поздрави
  • За кой ли път съм силно впечатлена от образността и истинността... реала, в невероятните ти стихове. Този, обаче някак се открои и не с друго, а с ясно изразеното ти овладяване на демоните, които всеки носи в себе си. Мъжествено постижение, рядкост за ерата в която живеем...
  • Самоконтрол му е майката...!
    Чета те, нищо, че не пиша почти под твой стих!
    Може би ми е трудно да коментирам, но съм тук!
  • Да, но поне знаеш името й, Ястребе!

    Ave,

    Иво!
  • Цвети, не се продават, само "направи си сам"
    Поздрави на всички!
  • прегръщам те...за всяка написана дума в този стих...
    прекрасен поет си, Ивайло...с обич.
  • Много силен стих!!!!!!!!
    И много мъдър... и замислящ... а и философски!
    БРАВО!!!
  • Какво ти стряскане. Както напоследък ми е крив целия свят и обвинявам за това всички, освен себе си... този ти стих направо си ме сецна А собствения ти коментар просто постави поантата
    Кажи къде продават сбруи, та да си закупя няколко... Че имам вупиюща нужда...
  • Благодаря, и дано не съм ви стреснал
    Ани, не винаги е само самонараняване, разбира се.
    Доре, ама той си отиде още докато се превръщаше в стихче И дори съм благодарен на "вдъхновителя" си. Напомни ми отново, че всичко, което ни ядосва у другите, е само това, с което още не сме се примирили в самите себе си.
    Мимс, благодаря ти че така ме виждаш. Не знам дали е впрегнат, но поне съм му приготвил сбруята
  • Много Браво!
  • " От кожата ми шипове растат" -оригинално.Интересен стих.Харесах.
  • Да го махаш, ей!

    Много много!!!
  • "Способна е да срутва планини,
    но всъщност само мен е наранила."
    !!!
    Тук се познава величието на духа!Поздрав!



  • "Способна е да срутва планини,
    но всъщност само мен е наранила."

    Много вярно, Ивайло! Трудно се владее гнева, дори когато се брои до 100 и много лесно се подклажда, дори умишлено, усети ли се веднъж от другите, че е слабост. Не знам дали е само самонараняване...




  • и на мен
  • Харесва ми. =)
Random works
: ??:??