Гняв

Защо пък да съм мила? 
Защо да съм добра?
За да ме смажете от болка ли — отново?
В този свят на фалш и суета
душата ми ви тежи като олово! 

Пропилях лета — подарък свише,
да ви угодя, а в замяна?

Нищо!
Грабихте с шепи, пихте ме до дъно,
а блага не дадохте — само рани...

Не! Стига! Няма да съм ваша!
Не ще ме смачкате отново.
Ще горя сама, но ще бъда душата си —
без милост, без маска, без болка...