Гняв
Защо пък да съм мила?
Защо да съм добра?
За да ме смажете от болка ли — отново?
В този свят на фалш и суета
душата ми ви тежи като олово!
Пропилях лета — подарък свише,
да ви угодя, а в замяна?
Нищо!
Грабихте с шепи, пихте ме до дъно,
а блага не дадохте — само рани...
Не! Стига! Няма да съм ваша!
Не ще ме смачкате отново.
Ще горя сама, но ще бъда душата си —
без милост, без маска, без болка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нона Маринова Всички права запазени
