24 янв. 2008 г., 20:44

"Гняв"

726 1 4

Разкъсват ме червеи,

мисли,

проблеми,

изяждат ме отвътре - навън.

Омръзна ми от всичките

безсмислени дилеми,

омръзна ми да крещя

безпомощна насън.

 

Не искам да плача,

но ми омръзна да съм силна.

Засъхнаха по лицето ми всички сълзи.

Исках, молех се за малко щастие,

но от него два пъти повече боли.

 

В чиста, натурална болка,

малко по малко,

превърна се целият ми свят.

Подобно на нощни пеперуди

кръжат мечтите ми жалки,

но със новото утро, знам, и те ще умрат.

 

Омръзна ми от съвети и ръководства,

омръзна ми животът дори,

защото няма отговори на въпросите,

защото никога не спира да боли.

 

                                24.01.2008

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Напълно те разбирам.Само стиховете могат да опишат болката по такъв красноречив начин.много е хубаво -Браво!

  • "Подобно на нощни пеперуди

    кръжат мечтите ми жалки,

    но със новото утро, знам, и те ще умрат."-Ейй, я по-оптимистично!
  • Силно, истинско, болезнено!!!Браво, Гери!!!
  • Май всеки има такива моменти и безмислени дни,но след тях остава надеждадата за слънце-нека грее за теб

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...