24.01.2008 г., 20:44

"Гняв"

723 1 4

Разкъсват ме червеи,

мисли,

проблеми,

изяждат ме отвътре - навън.

Омръзна ми от всичките

безсмислени дилеми,

омръзна ми да крещя

безпомощна насън.

 

Не искам да плача,

но ми омръзна да съм силна.

Засъхнаха по лицето ми всички сълзи.

Исках, молех се за малко щастие,

но от него два пъти повече боли.

 

В чиста, натурална болка,

малко по малко,

превърна се целият ми свят.

Подобно на нощни пеперуди

кръжат мечтите ми жалки,

но със новото утро, знам, и те ще умрат.

 

Омръзна ми от съвети и ръководства,

омръзна ми животът дори,

защото няма отговори на въпросите,

защото никога не спира да боли.

 

                                24.01.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Напълно те разбирам.Само стиховете могат да опишат болката по такъв красноречив начин.много е хубаво -Браво!

  • "Подобно на нощни пеперуди

    кръжат мечтите ми жалки,

    но със новото утро, знам, и те ще умрат."-Ейй, я по-оптимистично!
  • Силно, истинско, болезнено!!!Браво, Гери!!!
  • Май всеки има такива моменти и безмислени дни,но след тях остава надеждадата за слънце-нека грее за теб

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...