Разкъсват ме червеи,
мисли,
проблеми,
изяждат ме отвътре - навън.
Омръзна ми от всичките
безсмислени дилеми,
омръзна ми да крещя
безпомощна насън.
Не искам да плача,
но ми омръзна да съм силна.
Засъхнаха по лицето ми всички сълзи.
Исках, молех се за малко щастие,
но от него два пъти повече боли.
В чиста, натурална болка,
малко по малко,
превърна се целият ми свят.
Подобно на нощни пеперуди
кръжат мечтите ми жалки,
но със новото утро, знам, и те ще умрат.
Омръзна ми от съвети и ръководства,
омръзна ми животът дори,
защото няма отговори на въпросите,
защото никога не спира да боли.
24.01.2008
© Гергана Цветкова Всички права запазени