19 июн. 2016 г., 12:27

Гняв или стон

578 0 7

Отначало бе дъждът,

               след него

водната стихия,

               останалото 

удари го градът,

               за хората безпомощни

пълна разсипия.

              Сега отгоре

сякаш пада лава,

              Слънцето изпраща

огньове с лъчи,

               от юг Сахара

с дъх горещ ни задушава,

               а Онази с косата

по следите ни върви.

               Библията препрочитам,

Ной, ковчегът,

                огньове изпепелили

грешните Содом, Гомор.

                Душата ми смутена

търси лек,

                Божи гняв ли е,

или на Земята стон?

 

Юни, 2016 г

Варна, Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Йоана,Лили,Мариан,Руми,Владимир,Рени,зарадва ме вашето присъствие на моята страница.С удоволствие четох вашите коментари и благодаря за вашата съпричастност.
  • С Влади! Поздрав и от мен, Гавраиле!
  • "Божи гняв ли е,
    или на Земята стон?"
    Въпрос над който трябва да се замислим докато не е станало късно. Поздравления за хубавият стих!
  • При теб отново е доста замислящо... Съвсем основателни въпроси задаваш, отговорите на които са колкото сложни, толкова и простички, зависи от гледната точка! Поздрав, Гавраиле!
  • Писаното ще се сбъдне, но дали ще проумеем истините, зависи само от нас! Сериозен въпрос си поставил, Гавраиле! Поздрави за изразената позиция!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...