1 сент. 2006 г., 12:40

Години назад

672 0 0

Връщам се години назад,
спомените, подобно на буря -
връхлетяха в мойта душа.
Объркаха я, разтърсиха я
и я изпратиха в дните преди,
когато всичко бе по-лесно
и по-осъществими всички мечти.
Тогава бяхме още деца
и вярвахме, че съществува любовта.
Всичко бе по-истинско -
без фалш и игра.
Е, може би малко прекалявахме -
с предразсъдъците и гордостта.
Но бе неподправено,
както приятелството и обичта ми към теб.
Не, това не може да бъде изиграно -
в никой театър, от никой човек.
И въпреки, че се карахме и спорихме за много неща.
Аз дълбоко в себе си знаех,
че при нас я има любовта.
Че не е умряла, а съществува
и гори в младите ни тела.
Но нито веднъж не си признахме -
подчинихме се на нашата съдба.
А тя е да сме разделени
и да се гледаме само отдалеч.
Но може би благодарение на това,
все още изпитваме някакъв неясен копнеж.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...