1 мар. 2013 г., 20:39

Годишните сезони

2K 0 2

Пролет, зима, есен, лято

са сезоните великолепни.

Във небето виждам ято

- птички достолепни.

Зимата - гостенката мразовита,

като зълва - стара и дебела.

Зимата - дето ме държи завита,

с одеялото, дето баба е оплела.

Пролетта приветствам аз с усмивка,

на цветята се любувам.

Мисля си, че съм щастливка,

че на никой не робувам.

Свободна съм цветята да подуша,

да усетя лепкавия им прашец.

Да откъсна и незряла круша,

да опитам пчелния медец.

Лятото - това горещо, уморено време,

което с бързина голяма ни връхлита,

от всичките блага трябва да се вземе,

защото лятото като птица пак полита.

Есента - суха, шарена и ветровита,

грозде ражда, тя е плодородна,

звучи скучно, но есента е духовита,

грижи се за всички като майка родна.

Със сезоните приключих,

но сделка с вас сключих.

Сигурно си мислите: "Още стихове ли ще пише тая"?

Да, така е, по всички теми ще ви запозная.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Робин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Моля ви гласувайте за моето стихотворение!Отнема съвсем малко време, а е толкова важно за мен.
  • Очаквам повече за напред

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...