Mar 1, 2013, 8:39 PM

Годишните сезони

2K 0 2

Пролет, зима, есен, лято

са сезоните великолепни.

Във небето виждам ято

- птички достолепни.

Зимата - гостенката мразовита,

като зълва - стара и дебела.

Зимата - дето ме държи завита,

с одеялото, дето баба е оплела.

Пролетта приветствам аз с усмивка,

на цветята се любувам.

Мисля си, че съм щастливка,

че на никой не робувам.

Свободна съм цветята да подуша,

да усетя лепкавия им прашец.

Да откъсна и незряла круша,

да опитам пчелния медец.

Лятото - това горещо, уморено време,

което с бързина голяма ни връхлита,

от всичките блага трябва да се вземе,

защото лятото като птица пак полита.

Есента - суха, шарена и ветровита,

грозде ражда, тя е плодородна,

звучи скучно, но есента е духовита,

грижи се за всички като майка родна.

Със сезоните приключих,

но сделка с вас сключих.

Сигурно си мислите: "Още стихове ли ще пише тая"?

Да, така е, по всички теми ще ви запозная.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Робин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Моля ви гласувайте за моето стихотворение!Отнема съвсем малко време, а е толкова важно за мен.
  • Очаквам повече за напред

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...