Пролет, зима, есен, лято
са сезоните великолепни.
Във небето виждам ято
- птички достолепни.
Зимата - гостенката мразовита,
като зълва - стара и дебела.
Зимата - дето ме държи завита,
с одеялото, дето баба е оплела.
Пролетта приветствам аз с усмивка,
на цветята се любувам.
Мисля си, че съм щастливка,
че на никой не робувам.
Свободна съм цветята да подуша,
да усетя лепкавия им прашец.
Да откъсна и незряла круша,
да опитам пчелния медец.
Лятото - това горещо, уморено време,
което с бързина голяма ни връхлита,
от всичките блага трябва да се вземе,
защото лятото като птица пак полита.
Есента - суха, шарена и ветровита,
грозде ражда, тя е плодородна,
звучи скучно, но есента е духовита,
грижи се за всички като майка родна.
Със сезоните приключих,
но сделка с вас сключих.
Сигурно си мислите: "Още стихове ли ще пише тая"?
Да, така е, по всички теми ще ви запозная.
© Робин Всички права запазени