korsar (Мимо Николов)
526 155
20 февр. 2009 г., 10:53

Гола земя 

  Поэзия
528 0 6

                ГОЛА ЗЕМЯ

 

 

Студът размахва ледени камшици.

И вятър гони сухите листа.

Със есента отдавна сме връстници,

но стигнахме ли края на света?

 

 

Остават плодовете разпилени,

във угарта душите ни димят.

Дъждът пулсира в сухите ни вени.

 

…Сами ли сме на голата земя?

© Мимо Николов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Силен стих! Но навява безнадеждност. Не сме сами. Вярвай в това!
  • !!! Хареса ми!
  • В плодовете разпилени семенца се крият и чакат полъха живителен на пролетта! Не, не сме сами на голата земя! Чудесен е стихът ти!!!
  • "Остават плодовете разпилени,

    във угарта душите ни димят.

    Дъждът пулсира в сухите ни вени."

    Страхотно!
  • Сами ли сме на голата земя... Красиво стихотворение!
  • Харесва ми, особено връзката между двата куплета
Предложения
: ??:??