20 февр. 2009 г., 10:53

Гола земя

679 0 6

                ГОЛА ЗЕМЯ

 

 

Студът размахва ледени камшици.

И вятър гони сухите листа.

Със есента отдавна сме връстници,

но стигнахме ли края на света?

 

 

Остават плодовете разпилени,

във угарта душите ни димят.

Дъждът пулсира в сухите ни вени.

 

…Сами ли сме на голата земя?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мимо Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силен стих! Но навява безнадеждност. Не сме сами. Вярвай в това!
  • !!! Хареса ми!
  • В плодовете разпилени семенца се крият и чакат полъха живителен на пролетта! Не, не сме сами на голата земя! Чудесен е стихът ти!!!
  • "Остават плодовете разпилени,

    във угарта душите ни димят.

    Дъждът пулсира в сухите ни вени."

    Страхотно!
  • Сами ли сме на голата земя... Красиво стихотворение!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...