korsar (Мимо Николов)
526 155
Feb 20, 2009, 10:53 AM

Гола земя 

  Poetry
527 0 6

                ГОЛА ЗЕМЯ

 

 

Студът размахва ледени камшици.

И вятър гони сухите листа.

Със есента отдавна сме връстници,

но стигнахме ли края на света?

 

 

Остават плодовете разпилени,

във угарта душите ни димят.

Дъждът пулсира в сухите ни вени.

 

…Сами ли сме на голата земя?

© Мимо Николов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Силен стих! Но навява безнадеждност. Не сме сами. Вярвай в това!
  • !!! Хареса ми!
  • В плодовете разпилени семенца се крият и чакат полъха живителен на пролетта! Не, не сме сами на голата земя! Чудесен е стихът ти!!!
  • "Остават плодовете разпилени,

    във угарта душите ни димят.

    Дъждът пулсира в сухите ни вени."

    Страхотно!
  • Сами ли сме на голата земя... Красиво стихотворение!
  • Харесва ми, особено връзката между двата куплета
Random works
: ??:??