Гола земя

Поезия

676 0 6

ГОЛА ЗЕМЯ

Студът размахва ледени камшици.

И вятър гони сухите листа.

Със есента отдавна сме връстници,

но стигнахме ли края на света?

Остават плодовете разпилени,

във угарта душите ни димят.

Дъждът пулсира в сухите ни вени.

…Сами ли сме на голата земя?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

ruba (Руми Бакърджиева)

Силен стих! Но навява безнадеждност. Не сме сами. Вярвай в това!

2009-02-20T18:37:25+02:00
нмг (Надежда Маринова )

!!! Хареса ми!

2009-02-20T17:51:29+02:00
LUXY (Лушка Кочева)

В плодовете разпилени семенца се крият и чакат полъха живителен на пролетта! Не, не сме сами на голата земя! Чудесен е стихът ти!!!

2009-02-20T14:56:46+02:00
stef_bobi (Яна)

"Остават плодовете разпилени,

във угарта душите ни димят.

Дъждът пулсира в сухите ни вени."

Страхотно!

2009-02-20T14:12:09+02:00
ARTY (Сашка Нешева)

Сами ли сме на голата земя... Красиво стихотворение!

2009-02-20T14:03:55+02:00