Големите момичета не плачат
Забравих си усмивката дежурна
на рафта с неотложните задачи.
Мая Попова
Големите момичета не плачат,
изгубиха сълзите си в нощта,
когато слепият порой им бе водачът,
отнесъл даже пътя за дома.
А после чужди пролети цъфтяха
и неми птици виеха гнезда,
и всички дъждове безспир валяха,
а мълнии си мереха мощта.
Големите момичета не плачат,
забравени са всичките мечти
в онази пролет, цъфнала за здрача,
превърнал вишневия цвят в бодли.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивон Все права защищены
