Забравих си усмивката дежурна
на рафта с неотложните задачи.
Мая Попова
Големите момичета не плачат,
изгубиха сълзите си в нощта,
когато слепият порой им бе водачът,
отнесъл даже пътя за дома.
А после чужди пролети цъфтяха
и неми птици виеха гнезда,
и всички дъждове безспир валяха,
а мълнии си мереха мощта.
Големите момичета не плачат,
забравени са всичките мечти
в онази пролет, цъфнала за здрача,
превърнал вишневия цвят в бодли.
© Ивон All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
