Големите момичета не плачат
Забравих си усмивката дежурна
на рафта с неотложните задачи.
Мая Попова
Големите момичета не плачат,
изгубиха сълзите си в нощта,
когато слепият порой им бе водачът,
отнесъл даже пътя за дома.
А после чужди пролети цъфтяха
и неми птици виеха гнезда,
и всички дъждове безспир валяха,
а мълнии си мереха мощта.
Големите момичета не плачат,
забравени са всичките мечти
в онази пролет, цъфнала за здрача,
превърнал вишневия цвят в бодли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивон Всички права запазени
