Големият въпрос

5 авг. 2016 г., 11:42

Поэзия » Гражданская

317 1 3

Пристигат дните, като вълци

и зажаднели пак за кръв.

А нас живота тъй ни кълца,

че се превръщаме във стръв.

И молим с на Оня- горе,

да бяга чумата от нас.

Железни птици са отгоре

и дебнат ни до късен час.

И мятат огнени езици

над разрушеното поле.

И губят майките войници,

защото Господ ги прокле.

И тези млади самоубийци,

запасани във кръста с взрив,

жестоки стават кръвопийци

във този свят и нов, и див.

И жертвите от ужас падат

в отворени очи с въпрос:

защо невинните да страдат?

Не вижда ли това Христос?

Но има тука друга сила

и тя се храни със пари.

И тази политика гнила

земята тя ще изпари...

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2016-08-06T08:22:39+03:00

Прав си! Хареса ми.
vega666 (Младен Мисана)

2016-08-06T05:59:47+03:00

Много правота има в думите ти, Никола. И запаметяващи се образи. Поздрав!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2016-08-05T14:30:59+03:00

Така е Колич! Прав си.