koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
5 ago 2016, 11:42

Големият въпрос 

  Poesía » Civil
294 1 3

Пристигат дните, като вълци

и зажаднели пак за кръв.

А нас живота тъй ни кълца,

че се превръщаме във стръв.

И молим с на Оня- горе,

да бяга чумата от нас.

Железни птици са отгоре

и дебнат ни до късен час.

И мятат огнени езици

над разрушеното поле.

И губят майките войници,

защото Господ ги прокле.

И тези млади самоубийци,

запасани във кръста с взрив,

жестоки стават кръвопийци

във този свят и нов, и див.

И жертвите от ужас падат

в отворени очи с въпрос:

защо невинните да страдат?

Не вижда ли това Христос?

 

Но има тука друга сила

и тя се храни със пари.

И тази политика гнила

земята тя ще изпари...

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??