Пристигат дните, като вълци
и зажаднели пак за кръв.
А нас живота тъй ни кълца,
че се превръщаме във стръв.
И молим с на Оня- горе,
да бяга чумата от нас.
Железни птици са отгоре
и дебнат ни до късен час.
И мятат огнени езици
над разрушеното поле.
И губят майките войници,
защото Господ ги прокле. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up