Големият въпрос
Пристигат дните, като вълци
и зажаднели пак за кръв.
А нас живота тъй ни кълца,
че се превръщаме във стръв.
И молим с на Оня- горе,
да бяга чумата от нас.
Железни птици са отгоре
и дебнат ни до късен час.
И мятат огнени езици
над разрушеното поле.
И губят майките войници,
защото Господ ги прокле.
И тези млади самоубийци,
запасани във кръста с взрив,
жестоки стават кръвопийци
във този свят и нов, и див.
И жертвите от ужас падат
в отворени очи с въпрос:
защо невинните да страдат?
Не вижда ли това Христос?
Но има тука друга сила
и тя се храни със пари.
И тази политика гнила
земята тя ще изпари...
© Никола Апостолов All rights reserved.
