С ръждиви пирони в дланите го приковаха,
а той по християнски, смирено се даде.
Надеждите му, всичките, в кладите горяха
и пак горещо е, пак мор и страшен задух.
Зяпачите и те привикнали на драми,
допушват тютюна, отегчено блуждаят.
Чакалите вият, разпокъсват до рани,
отшелници, стари, думи вечни вещаят.
© Анна Станоева Все права защищены
горещото отвътре,както и плешивостта, са ми много по-страшни