ANONIMNIQ (Георги)
26 9
29 янв. 2014 г., 16:40

Гоненица 

  Поэзия » Любовная
541 0 6

Денят си тръгва, мъничко обиден.
Слънцето се скрива срамежливо.
Пътят е бетонно-керемиден.
Люлеят се антените игриво.

А някъде по парещите сгради,
неспирно с тебе двамата се гоним.
Под нас заспиват празните площади.
Морето за спокойна нощ се моли.

Седиме по самотните комини
и пътя ни луната осветява.
Промъквам се в небесните градини,
крада звезди... и ти ги подарявам.

Прескачаме през покривите боси
и бягаме с препускащия вятър.
Градът върху ръцете си ни носи
и тъй ни се усмихва във краката!

© Георги Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??