Гоненица
Денят си тръгва, мъничко обиден.
Слънцето се скрива срамежливо.
Пътят е бетонно-керемиден.
Люлеят се антените игриво.
А някъде по парещите сгради,
неспирно с тебе двамата се гоним.
Под нас заспиват празните площади.
Морето за спокойна нощ се моли.
Седиме по самотните комини
и пътя ни луната осветява.
Промъквам се в небесните градини,
крада звезди... и ти ги подарявам.
Прескачаме през покривите боси
и бягаме с препускащия вятър.
Градът върху ръцете си ни носи
и тъй ни се усмихва във краката!
© Георги All rights reserved.
