ANONIMNIQ (Георги)
26 9
29.01.2014 г., 16:40 ч.

Гоненица 

  Поезия » Любовна
536 0 6

Денят си тръгва, мъничко обиден.
Слънцето се скрива срамежливо.
Пътят е бетонно-керемиден.
Люлеят се антените игриво.

А някъде по парещите сгради,
неспирно с тебе двамата се гоним.
Под нас заспиват празните площади.
Морето за спокойна нощ се моли.

Седиме по самотните комини
и пътя ни луната осветява.
Промъквам се в небесните градини,
крада звезди... и ти ги подарявам.

Прескачаме през покривите боси
и бягаме с препускащия вятър.
Градът върху ръцете си ни носи
и тъй ни се усмихва във краката!

© Георги Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??