"Революцията"
Събрали се на поляна
Вълчо, Прасчо и Лисана
па започнали дебата,
за делба на планината.
-Аз, /обадил се Вълкът/
ще командвам от върхът!
Да съм близо до Сокола,
да гледа кой ми клати стола,
като давам на Свинята
да командва тя гората!
И за всички ни ще има
пролет, лято, есен, зима.
Ще лъжем и крадеме – тоже,
ще лапаме кой-колко може.
За глашатай ще сложим Пора
да е медийна опора,
щото той е най-смръдлив,
подъл, ама услужлив.
- А за мене к,во остана?
/възмутила се Лисана/
ПробутАхте ми полето
с дъртите къртици, дето
нито виждат, нито чуват,
па за мене все гласуват.
......................................................
Тъй, както сладко си хортуват,
голяма тупурдия чуват
там, от горската дъбрава
нещо страшно се задава.
Цялата гора се сбра
и настана „веселба“,
а най-отпред върви Мецан,
онзи рунтав калпазан.
Тупа-лупа, лупа-буха
па съдраха им кожуха
и се случи най-подир,
настана в планината Мир.
Авт. Весо: 28.02.2018г.
© Веселин Христов Все права защищены