Гората и дивите ягоди
Небето бе смирено, преддъждовно,
стопило бе лятната мараня.
По мен се плъзна мисъл благородна,
да потопя се в горска красота.
Запътих се към близката дъбрава
и нищо че небето заваля.
Аз исках да почувствам там наслада –
в зеленото и́ да се възродя.
Докосваха ме клони освежени,
блестяха паяжинки с пръски дъжд.
И чувствах мойте фибри обновени,
пропити от омая изведнъж.
И въпреки че нямаше пътека,
тревата беше „звездният“ ми път.
Мъглата сръчно звуците оплете,
в магичен шал, обгърнал мойта плът.
Почувствах, сякаш всичсо ме приветства –
поляна чудна ширна се пред мен.
И диви ягоди – едно вълшебство
с ухание изпълни моя ден.
С ухание и вкус на дива сладост,
те, дъбовете водеха натам.
Та аз да изживея тази радост –
сред ягодите, как да бъдеш сам?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
