2 мар. 2007 г., 09:47
Всеки ден се разминавам със стотици бледи хора -
сякаш търсят те със своя поглед нужната опора.
Нарамили са всички кръстовете свои
и се питат колко още време трябва да се борят.
Има, мисля, нещо гнило в цялата история -
един изяжда друг, питам що за територия?
Облизват се чакали, смело, лакомо за плът
и нечисти далавери непрестанно те редят.
Усмихват ти се плахо, уж са все невинни,
а зад гърба си вечно чуваш приказки противни.
Това ли е за теб мечтания манталитет?
Това ли ни очаква, питам аз и занапред? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация