ГОРЧИВА АНАЛОГИЯ

Залез плисва хълмовете голи.

Облаци в небето дишат тежко.

Сучат стволи сухите тополи,

вятър тича в слога на прибежки.

Прах пришпорва пътя през нивята,

птици закъснели в клин се носят…

Щъркели, залостили реката,

шляпат из надеждите си боси…

Времето напомня с власт сурова –

сринало и крепости, и ери, -

че тежко на оня, който рови

в себе си и нищо не намери…

…Вдишвам дъх на царевична шума…

По пътеки преки се прибирам.

И усещам: още неиздуман,

залезът на гърлото ми спира…

Ванилин Гавраилов

Ванилин (Ванилин Гавраилов)

2007-03-29T01:53:44+03:00

Благодаря, Румене!
кумеца (Румен Ченков)

2007-03-28T22:40:02+03:00

И на мен много ми хареса. Мъдро е.
Ванилин (Ванилин Гавраилов)

2007-03-26T14:41:32+03:00

Благодаря, че имаш търпението да ми четеш нещата, Петинка!
petinka67 (Петя Кръстева)

2007-03-26T09:19:36+03:00

Моите искрени поздравления за този, толкова образен стих!
Ванилин (Ванилин Гавраилов)

2007-03-25T19:36:25+03:00

Благодаря ви, приятели!
Nelsan (Нели Вангелова)

2007-03-25T15:37:15+03:00

Много хубаво стихотворение, много образно! Поздравявам те!
Ванилин (Ванилин Гавраилов)

2007-03-25T13:43:04+03:00

Благодаря ви, Креми и Дора!
Незабравима (Кремена Стоева)

2007-03-25T12:46:37+03:00

че тежко на оня, който рови

в себе си и нищо не намери…

Много силен стих си написал!
Поздрав от мен!