25.03.2007 г., 12:34 ч.

ГОРЧИВА АНАЛОГИЯ 

  Поезия
676 0 8

ГОРЧИВА АНАЛОГИЯ

 

 

Залез плисва хълмовете голи.

Облаци в небето дишат тежко.

Сучат стволи сухите тополи,

вятър тича в слога на прибежки.

 

Прах пришпорва пътя през нивята,

птици закъснели в клин се носят…

Щъркели, залостили реката,

шляпат из надеждите си боси…

 

Времето напомня с власт сурова –

сринало и крепости, и ери, -

че тежко на оня, който рови

в себе си и нищо не намери…

 

…Вдишвам дъх на царевична шума…

По пътеки преки се прибирам.

И усещам: още неиздуман,

залезът на гърлото ми спира…


Ванилин Гавраилов

© Ванилин Гавраилов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??