Mar 25, 2007, 12:34 PM

ГОРЧИВА АНАЛОГИЯ 

  Poetry
634 0 8

ГОРЧИВА АНАЛОГИЯ

 

 

Залез плисва хълмовете голи.

Облаци в небето дишат тежко.

Сучат стволи сухите тополи,

вятър тича в слога на прибежки.

 

Прах пришпорва пътя през нивята,

птици закъснели в клин се носят…

Щъркели, залостили реката,

шляпат из надеждите си боси…

 

Времето напомня с власт сурова –

сринало и крепости, и ери, -

че тежко на оня, който рови

в себе си и нищо не намери…

 

…Вдишвам дъх на царевична шума…

По пътеки преки се прибирам.

И усещам: още неиздуман,

залезът на гърлото ми спира…


Ванилин Гавраилов

© Ванилин Гавраилов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??