ГОРЧИВА АНАЛОГИЯ
ГОРЧИВА АНАЛОГИЯ
Залез плисва хълмовете голи.
Облаци в небето дишат тежко.
Сучат стволи сухите тополи,
вятър тича в слога на прибежки.
Прах пришпорва пътя през нивята,
птици закъснели в клин се носят…
Щъркели, залостили реката,
шляпат из надеждите си боси…
Времето напомня с власт сурова –
сринало и крепости, и ери, -
че тежко на оня, който рови
в себе си и нищо не намери…
…Вдишвам дъх на царевична шума…
По пътеки преки се прибирам.
И усещам: още неиздуман,
залезът на гърлото ми спира…
Ванилин Гавраилов
© Ванилин Гавраилов All rights reserved.
